Преди около 300 години, живяла будистка монахиня наречена Ън Муй. Според сведенията тя била възпитаничка от Шаолин и експрт в кунг-фу стила “Венг Чун Бак Хок Пай” , стилът на “Белия Жерав” от областта Венг Чун в провинция Фудзиан. Поради политически проблеми, Ън Муй и още няколко членове от Шаолин били търсени от управляващите от династия Цин. Това ги принуждава да избягат от Фудзиан, поемайки по различни пътища на южен Китай. Ън се укрива на границата на провинции Юнан и Съчуан в “Бак Хок Куoн” т.е. “Храмът Белия Жерав” в планината Тай Льон. Там тя приема да обучава няколко ученика.

Ън Муй била кунг-фу ентусиаст надарена с голям талант. Тя се стремяла постоянно да се усъвършенства, въпреки че вече била един от най-големите експерти. Случило се така, че на мястото на което се установила, Ън се запознала с някои от местните бойни техники, които били напълно различни, новаторски и реално приложими. Тя реформирала своето учение на базата на тези нови техники, създавайки свой собствен нов стил. По-късно Ън предала своите умения на млада девойка, наречена Им Винг Чун, една от най-съвестните й и любими ученички.

Им се омъжила за Льон Бок Чау, търговец на сол от Гуандун. Тя посветила съпруга си в своите знания в кун-фу и двамата заедно продължили да се развиват и да усъврршенсват изкуството.

По-късно предал изкуството на Льон Лан Куай, лекар по китайска медицина. Случило се така, че новосъздадения стил не бил наименуван, когато Ън Муй го предала на Им, и Им от своя страна на своя съпруг. Когато обаче Льон Бок Чаупредава стила на Льон Лан Куай, решава да го нарече Винг Чун Куен (изписвано на лат. WingTsun Kuen), в чест на постиженията в кунг-фу на своята съпруга.

Льон Лан Куай бил много внимателен в избора на своите ученици и за целия си живот имал само двама възпитаника. Единият изучил само няколко техники от него, докато другия наречен Уон Уа Бо, наследил цялото му учение. Уон бил актьор в оперна трупа. В тези дни оперните трупи пътешествали по реката от едно място към друго, за да дават представления, а джонките с които пътували било прието да се боядисват символично в червен цвят. Оттук актьорите от оперните трупи били известни като “Последователите от Червената Джонка”. Много от членовете на Червената Джонка знаели повече или по-малко техники от бойните изкуства, тъй като те били съществена част от техните изпълнения. На същата червена джонка където работел Уон имало моряк с името Льон Ий Тай.

Уонг открил, че Льон бил експерт в боя с дълга тояга. Техниките, които Льон използвал били добре известните “Шест и половина точки на Дългата Тояга”. Льон ги изучил от будисткия монах Чи Шин, който също както Ън Муй бил монах-възпитаник от Шаолин и също така принуден да се укрива от правителството на Цин.

Чи Шин се подвизавал известно време като готвач на Червената Джонка и по това време обучил на своите техники с тоягата Льон Ий Тай. Уон и Льон взаимно се възхищавали един от друг и решили да сравнят и обменят своите знания.

Заедно те изчистили и модифицирали техниките на дългата тояга и ги адаптирали за Винг Чун Системата. Ето как “Техниките на Шест и половина Точки с Дългата Тояга” намерили своето място във Винг Чун. Разбира сеЛьон Ий Тай също станал наследник на Винг Чун Куен.

В напреднала възраст, Льон Ий Тай предал изкуството на Льон Джан, лекар по традиционна медицина във Фташан. Фатшан, който се явявал пресечна точка на много пътища близо до Перловата река, бил гъсто населен град и деен търговски център на провинция Гуандун.

Льон бил обучен за лекар в заможно семейство, бил културен, внимателен и учтив. Той държал аптека и извършвал медицински услуги на гражданите на Фатшан. Притежавал големи познания в своята професия и бизнесът му процъфтявал тъй като бил търсен от своите пациенти. Льон изучил известен брой техники, но бил далеч от удовлетворението. През цялото време търсел напразно идеалната система и идеалният учител, докато не срещнал Льон Ий Тай и неговата Винг Чун система. Льон Джан бил толкова заинтригуван от този уникален стил на кунг-фу, че посветил цялото си свободно време в усилие да развива и усъвършенства своите умения. Той скоро станал известен със своите постижения. Много кунг-фу бойци научавайки за него идвали да го предизвикат, но Льон ги победил всички. В последствие си спечелил прозвището “Кунг-фу Краля на Винг Чун”. Затова Льон Джан и Винг Чунстанали нарицателни имена във Фатшан.

Льон не виждал преподаването на Винг Чун като професия, но неговият собствен интерес към изкуството на боя го подтикнали да приеме няколко възпитаника, в това число и собствените му синове Льон Бик и Льон Чун. Но най-изтъкнат сред неговите ученици бил Чан Уа Шун. Чан държал павилион за обмяна на пари и всички от околността го наричали Чан Обменящия Пари. Той получил сравнително ниско образование, но бил природно надарен, упорит и решителен. Чан бил човек от пазара и следователно в близък контакт с ниската прослойка от обществото, където битките били често срещан метод за решаване на спорове. При тези условия той имал много възможности да приложи своите знания на практика.

Чан постигнал бърз прогрес в обучението и накрая наследил своя учител като водач на Винг Чун стила по това време. Не след дълго, неговото име се разпространило надалеч и достигнало до ушите на високите представители на правителството на Цин. Управниците поканили Чан да заеме поста на главен кунг-фу инструктор на войниците на Осемте Знамена, както се наричали армиите на Цин. Чан останал на този пост за известно време, но след това се завърнал въвФатшан за да се занимае със собствените си кунг-фу интереси. Както своя учител Льон Джан, Чан обучавал на кунг-фу само в свободното си време и не го използвал като професия.

През своите 36 години преподаване на кунг-фу Чан обучава 16 ученика, включително и собствения си син Чан Ю Мин, който придобива прозвището “Краля на Тоягата на Седемте Провинции”. Друг изявен ученик на Чан бил Ън Чун Соу, който получил цялостно обучение и на практика действал като обучаващ асистент в късните години от учителската кариера на Чан Уа Шун.

Чан приема своя последен и най-млад ученик когато достига седемдесетте си години. Малкото момче било само на 13 години, но при все това пламенен почитател на Чан и Винг Чун. Чан го обучавал три години и починал когато момчето достигнало 16-те си години. В същата година, то било изпратено от семейството си да учи в Хонконг.

Когато Чан приел малкото момче като свой последен ученик, си нямал и представа, че то ще се превърне в безспорен майстор на Винг Чун. Неговото име, по-велико от тези на неговите предшественици, било известно на всички хора в кръга на бойните изкуства. Неговата репутация била здраво подплатена с неговото усърдие и постоянство. Това бил не друг, а великият Грандмайстор Ип Ман.

Ип Ман, Грандмайсторът на Винг Чун, бил осмия приемник по директна линия от основателите на системата. Той израстнал в богато семейство, собственици на голямо стопанство и множество имоти във Фатшан. Би било нормално да се смята, че той би трябвало да е разглезено дете при такъв живот, лишен от какъвто и да било физически труд. Все пак за изненада на всички той показвал особенна наклонност към изкуството на боя. Ип започва да изучава Винг Чун на малка възраст -13 годишен – и тренирал уменията си под ръководството на Чан Уа Шун три години. След смъртта на Чан, Ип Манзаминава за Хонконг за да продължи образованието си. Той постъпва в католическия колеж на Хонконг “Св. Стивън”. По предопределение на съдбата, вХонконг Ип се натъква на Льон Бик. Льон Бик се явява по-големия син на Д-р Льон Джан и кунг-фу брат на Чан Уа Шун. Льонг открил, че Ип притежавал нужните качества, темперамент и мислене и безрезервно му предложил да го обучи на всичко, което изучил от баща си Льон Джан. Ип следвал Льон Бик няколколко години, изучавайки тънкостите на Винг Чун кунг-фу. Въпреки това не бил задоволен от своите постижения. На 24 годишна възраст той се завърнал във Фатшан. Тук прекарал много време в практикуване със своя по-голям кунг-фу брат Ън Чун Соу като негов ученик и повишил своите умения до най-високо ниво. Има множество истории и случки относно подвизите на Ип Ман във Фатшан. Разказвало се, че веднъж извадил светкавично пълнителя от пистолета на разгневен войник, също и как счупил с помитащ ритник плъзгаща се врата направена от пръти дебели колкото човешка ръка и т.н.

Яъпреки своята широка известност във Фатшан, Ип Ман не се концентрирал да предава своите умения на когото и да било, дори и на собствените си синове. По време на втората световна война, когато голяма част от Китай била под военния контрол на Япония, богатите стопанства на неговото семейство били унищожени и това направило труден животът на Ип Ман. Когато японците пристигнали в град Фатшан, името на Ип достигнало до ушите на японските командири. Те го поканили да заеме пост като инструктор на японските войници. Подбуден от патриотизъм към своята собствена страна и омраза спрямо нашествениците, Ип отхвърлил поканата. След войната Ип Ман заедно със семейството си се установява да живее в Хонконг. Неговото самоуважение и изключителен темперамент, заедно с факта, че произлиза от богато семейство, му съсдават големи трудности при намирането на работа и известно време Ип и семейството му живеят в бедност.

През 1949г., с помощта на близък приятел, Ип Ман започва да дава уроци по кунг-фу на членовете на Асоциацията на Ресторантските Работници в Хонконг. В началото членовете на асоциацията не обръщали особено внимание на Ип и се отнасяли с пренебрежение към неговото обучение, тъй като Винг Чун кунг-фу не бил особенно атрактивен както другите кунг-фу стилове. Нещо повече, Ип Ман, подобно на своя собствен учител не обичал да се хвали със уменията си, да не говорим за публични демонстрации на изкуството. Ето защо Винг Чун не бил добре познат по това време. След две години работа като инструктор на Асоциацията, където имал само няколко ученика, Ип Ман основава своя собствеа школа и започва да приема и други ученици, освен ресторантските работници. Повечето от неговите ранни ученици, които го следвали през изминалите две години, дошли да му помагат в школата. Оттогава Винг Чун започва да привлича вниманието на кунг-фу последователите. По-късно, когато все повече и повече ученици идват при Ип, се налага школата да се премести на по голяма площ. Известността на Ип Ман и неговия практичен Винг Чун започва да расте с голяма скорост и намира все по голям брой последователи особенно сред хонконгските полицейски части.

В стремежа за популяризиране на Винг Чун, през 1967г. Ип Ман с помощта на своите ученици основава “Хонконгска Винг Чун Атлетическа Асоциация”, създава повече класове и довежда Винг Чун до още по-голямо популяризиране.

През май 1970г., когато класовете на асоциацията се развили стабилно, Ип Ман решил да се оттегли от преподаване и да се отдаде на спокоен живот, като преди това предал всички дела относно преподаването в школата на своя любим ученик Льон Тинг.

В своето уединение, Ип често можел да бъде видян да пие чай, сам в известна чайна, сутрин, следобед и дори вечер или също да се шегува със свои ученици, винаги збравяйки, че е техен учител. “Защо да се възгордяваш? Ти си важен, ако хората те уважават.” Това била неговата философия.

Между 1970 и 1971 г., Брус Лий, един от учениците на Ип Ман, станал известна супер звезда от кунг-фу филмите. Въпреки че Лий бил популярен със своето Джийт Кун До, много хора знаели, че за известен период е бил ученик на Ип Ман. Ип обаче никога не се възгордял, че това, че Брус Лий бил негов ученик. Винаги, когато хората го поздравявали за това, че е обучавал Брус Лий, той им отговарял с усмивка.

Ип рядко опровергавал хора, които правили несправедливи коментари или имали грешна представа относно теорията на Винг Чун. Истината

На 2-ри декември 1972г. Ип Ман великия Грандмайстор почива, оставяйки след себе си гениален стил на кунг-фу и безкрайна мисия, която да бъде продължена от неговите ученици.

* В текста името на системата WingTsun е написано на кирилица Винг Чун за да може да се предаде по-добре съдържанието. WingTsun (WT) е запазеното име за изписване на Льон Тинг-системата с цел да се разграничи от другите Wing Chun и Ving Tsun стилове.